Защо детето ми разбира английски, но не говори?
„Разбира всичко, което му казват, но не иска да говори на английски.“
Това е нещо, което чуваме много често от родители.
Детето следва инструкциите в час, разбира въпросите, разпознава думите, реагира правилно, когато някой говори на английски. Но когато дойде неговият ред да отговори, често преминава на български, използва една-две думи или просто замълчава.
И съвсем естествено идва въпросът: Щом разбира английски, защо не го говори?
Отговорът всъщност е свързан с начина, по който децата усвояват езика.
Да разбираш и да говориш не е едно и също
Когато едно дете започва да учи английски, речникът, който разбира, обикновено се развива по-бързо от този, който активно използва.
То може прекрасно да разбере:
Put your book on the table. Give me the red pencil?
За да изпълни инструкцията обаче, не е необходимо само да разбере инструкцията.
Говоренето изисква още една стъпка.
Детето трябва да намери точната дума, да избере правилната структура, да я произнесе и да го направи достатъчно бързо, докато някой очаква отговора му. Когато около него има други деца, към всичко това се добавя и увереността да говори пред тях.Затова между „знам го“ и „мога да го кажа“ има период, през който езикът постепенно става активен.
Повече въпроси невинаги означават повече говорене.
Когато искаме да насърчим детето да говори, първият ни импулс често е да задаваме още въпроси:
What colour is this?
What did you do today?
Но ако всеки разговор започне да прилича на проверка, детето много бързо усеща това.
Затова в Melly Jolly се опитваме да създаваме причина английският да бъде използван, вместо просто да чакаме правилния отговор.
По време на игра имаш нужда от определена част от LEGO.
В групова задача трябва да обясниш на приятел какво ти е необходимо.
В настолна игра трябва да кажеш кой е следващият.
В story time искаш да разкажеш какво според теб ще се случи след малко в историята.
Тогава английският вече има функция. Детето не говори, защото някой проверява какво знае. Говори, защото има нещо, което иска да каже.
Малките фрази са голяма крачка.
Не очакваме детето изведнъж да започне да говори с дълги и граматически съвършени изречения.
Понякога началото е:
My turn.
Can I have…?
I don’t know.
Look at this!
I need help.
После към тях постепенно се добавят още думи.
Can I have the blue one?
I don’t know this word.
Look what I made!
Тези малки ежедневни фрази са важни, защото детето започва да усеща английския като свой език за общуване, а не само като предмет, който изучава.
А ако отговори на български?
Това също е част от процеса.
Ако попитаме:
What did you build?
и детето отговори:
„Къща за кучето.“
не е необходимо веднага да казваме: „Кажи го на английски.“
Можем просто да дадем езика, който му липсва:
Oh, you built a house for the dog!
Следващия път част от тази фраза вече може да се появи в неговия собствен отговор.
Децата имат нужда да чуват езика многократно в смислен контекст, преди да започнат уверено да го използват сами.
Увереността е много важна част от езика.
Има деца, които ще опитат нова дума веднага.Други първо ще слушат и наблюдават, докато повторят тихо. Ще изчакат, докато са сигурни. И двете са част от ученето. Затова не измерваме напредъка единствено по това колко много говори детето в даден момент.
Забелязваме дали разбира повече. Дали следва по-сложни инструкции и започва да използва познати фрази без напомняне. Дали се включва по-свободно в играта.
И точно тези малки промени постепенно водят до свободното говорене.
Как можем да помогнем у дома?
Не е необходимо родителят да превръща дома във втора класна стая.
Много по-полезно е английският да присъства в кратки, естествени моменти – любима история преди преди сън, песен в колата или лесна игра. И най-важното е да оставим пространство детето само да реши кога е готово да отговори.
Защото целта не е просто да получим английски отговор на английски въпрос.
Целта е постепенно да стигнем до момента, в който детето само избира английския, защото има какво да каже на него.
