Как започнах да рaзвивам по различен начин уменията за четене и писане на английски език при децата

Ако четеш тази статия, вероятно вече си стигнал до въпроса защо едно дете може да знае английската азбука и въпреки това да не може да чете.

Ако не си, можеш да започнеш оттук: 👉 Защо детето знае английската азбука, но не може да чете?

А ако се чудиш как всъщност изглежда четенето при децата: 👉 Какво означава детето да може да чете на английски?

„Мис Мели“ през очите на едно дете. Днес това доверие е моята най-голяма награда, но пътят до него започна с един сериозен сблъсък с действителността…

Като млад учител без опит, в началото и аз очаквах, че следвайки традиционните подходи – запознаването с азбуката и поредица от подбрани упражнения, детето просто ще се научи да чете. Работата в класната стая обаче ми показа, че реалността е съвсем различна.

Имаше деца, които се справяха добре. Участваха, познаваха думи, изглеждаха уверени. Но когато срещнеха нова дума колебанието се появяваше и при четене, и при опит да я напишат сами.

Не защото не знаят. А защото нямаха инструмент, с който да „разшифрират“ думата сами.

Разликата между „наизуст“ и „разбиране“

Започнах да търся информация – разговори с колеги с повече опит, информация онлайн и всякакви възможни източници. Изследванията показват, че разпознаването на думи като картинки (наизустяването им) и реалното четене (декодирането) са съвсем различни умения. Детето може да изглежда уверено и да показва знания по познат материал, но да изпитва сериозни наблюдения, когато трябва да прочете или напише нещо ново.

Разликата се вижда в един конкретен момент: когато детето трябва да отдели звуковете в думата, за да я напише, или да ги „слее“, за да я прочете. 

Търсенето на различен подход

Това беше моментът, в който започнах да търся начин да се работи в посока детето да развива умения, а не е да чака помощ от учител или родител, за да може да прочете или да пнапише непозната дума.

Като обучител по Jolly Phonics за България, днес виждам как тази промяна преобръща всичко. Този подход не започва от имената на буквите (ей, би, си), а от звуковете в езика.

Когато детето започне да чува звуkoвете, то вече знае как да напише думата. А когато се научи да ги свързва, четенето просто се случва. Тук можеш да чуеш 42-та звука, с които децата се запознават в началото и са основополагащи.

Резултатът: Увереност

Разликата в Melly Jolly не е в броя научени думи. Тя е в поведението на детето пред „непознатото“. Дали ще се откаже… или ще използва инструментите си, за да научи повече за света около себе си.

Избрах да работя по този начин, защото той дава на децата нещо безценно: самостоятелност и вяра в собствените им умения. Вижте как изглежда това на практика:

В следващата статия ще разгледаме по-конкретно каква точно е разликата между имената на буквите и техните звукове и защо точно там се крие ключът към успешното писане и четене.

Тази статия е част от серията „Пътят към самостоятелното четене на английски“.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители и учители.

Здравей 👋
Абонирай се за нашия newsletter

Регистрирайте се, за да получавате страхотно съдържание във входящата си поща всеки месец.

Ние не изпращаме спам!

Оставете първия коментар