Ако четеш тази статия, вероятно вече си стигнал до въпроса защо едно дете може да знае английската азбука и въпреки това да не може да чете.

Ако не си, можеш да започнеш оттук: 👉 Защо детето знае английската азбука, но не може да чете?

А ако се чудиш как всъщност изглежда четенето при децата: 👉 Какво означава детето да може да чете на английски?

„Мис Мели“ през очите на едно дете. Днес това доверие е моята най-голяма награда, но пътят до него започна с един сериозен сблъсък с действителността…

Като млад учител без опит, в началото и аз очаквах, че следвайки традиционните подходи – запознаването с азбуката и поредица от подбрани упражнения, детето просто ще се научи да чете. Работата в класната стая обаче ми показа, че реалността е съвсем различна.

Имаше деца, които се справяха добре. Участваха, познаваха думи, изглеждаха уверени. Но когато срещнеха нова дума колебанието се появяваше и при четене, и при опит да я напишат сами.

Не защото не знаят. А защото нямаха инструмент, с който да „разшифрират“ думата сами.

Разликата между „наизуст“ и „разбиране“

Започнах да търся информация – разговори с колеги с повече опит, информация онлайн и всякакви възможни източници. Изследванията показват, че разпознаването на думи като картинки (наизустяването им) и реалното четене (декодирането) са съвсем различни умения. Детето може да изглежда уверено и да показва знания по познат материал, но да изпитва сериозни наблюдения, когато трябва да прочете или напише нещо ново.

Разликата се вижда в един конкретен момент: когато детето трябва да отдели звуковете в думата, за да я напише, или да ги „слее“, за да я прочете. 

Търсенето на различен подход

Това беше моментът, в който започнах да търся начин да се работи в посока детето да развива умения, а не е да чака помощ от учител или родител, за да може да прочете или да пнапише непозната дума.

Като обучител по Jolly Phonics за България, днес виждам как тази промяна преобръща всичко. Този подход не започва от имената на буквите (ей, би, си), а от звуковете в езика.

Когато детето започне да чува звуkoвете, то вече знае как да напише думата. А когато се научи да ги свързва, четенето просто се случва. Тук можеш да чуеш 42-та звука, с които децата се запознават в началото и са основополагащи.

Резултатът: Увереност

Разликата в Melly Jolly не е в броя научени думи. Тя е в поведението на детето пред „непознатото“. Дали ще се откаже… или ще използва инструментите си, за да научи повече за света около себе си.

Избрах да работя по този начин, защото той дава на децата нещо безценно: самостоятелност и вяра в собствените им умения. Вижте как изглежда това на практика:

View this post on Instagram

A post shared by Школа по английски език по метода Jolly Phonics | София 🇬🇧 (@mellyjollycom)

В следващата статия ще разгледаме по-конкретно каква точно е разликата между имената на буквите и техните звукове и защо точно там се крие ключът към успешното писане и четене.

Тази статия е част от серията „Пътят към самостоятелното четене на английски“.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители и учители.

За поредна година Мис Мели имаше възможността да бъде част от London Book Fair – едно от най-големите международни събития в света на книгите и образованието.

Като част от екипа на Jolly Learning и обучител на преподаватели в България, тя споделя опит и добри практики за работа със системите Jolly Phonics, Jolly Grammar и Jolly English, които подпомагат развитието на ранната грамотност и четенето на английски език. Участието в това събитие е винаги особено вдъхновяващо, защото дава възможност за срещи с издатели, дистрибутори и образователни специалисти от цял свят и за обмен на идеи за развитието на ранната грамотност и четенето на английски език.

London Book Fair събира издатели, образователни специалисти и партньори от цял свят. Атмосферата е динамична и вдъхновяваща, а разговорите неизменно се връщат към една ключова тема, а именно как можем да помогнем на децата да изградят стабилна основа в четенето и грамотността.

По време на събитието Мис Мели имаше възможност да бъде част от екипа на щанда на Jolly Learning и да се срещне с дистрибутори и партньори от различни държави. Разговорите бяха изключително ценни, защото показват как програмата Jolly Phonics се прилага в различни образователни среди по света. Те бяха насочени към това как програмите на Jolly Learning се адаптират към различни образователни системи и култури. Въпреки различията, една тема остава обща и тя е необходимостта от ясна и системна основа в ранното четене, която да дава увереност на децата още в първите им стъпки.

Като обучител, който работи ежедневно с учители, родители и деца в класната стая, тя сподели практическия опит от работата с програмата. Много от разговорите се насочваха именно към това – как децата изграждат увереност в четенето и как правилната методика може да направи този процес по-естествен и да носи истинска радост.

Срещите с представители на екипа на Jolly Learning, включително oснователите Крис и Гилбърт Джолли, отново показват колко силна и свързана е международната общност в областта на ранното обучение по четене.

На щанда бяха представени и най-новите ресурси и образователни материали, които подпомагат учителите в работата им с деца. Интересът към тях от страна на преподаватели и партньори от различни държави ясно показва колко широко разпространена и ефективна е тази методика.

Едно от най-силните послания на тазгодишното издание на форума беше кампанията „Don’t steal this book“ – символична книга с празни страници, поставена като протест срещу използването на авторски текстове без разрешение и заплащане за обучението на изкуствен интелект. Това послание поставя важен въпрос за бъдещето на книгите, авторството и образованието и напомня колко е важно да се защитава трудът на създателите на образователно съдържание.

За Мис Мели участието в London Book Fair е не само професионално преживяване, а и важна част от международна общност, която работи с една обща мисия – да помогне на децата да изградят увереност в четенето и писането на английски език. Тези срещи и разговори са изключително ценни и за работата в Melly Jolly, защото позволяват да се следят най-новите идеи, ресурси и добри практики в обучението по ранна грамотност.

В блога на Melly Jolly споделяме и серия от статии за това как децата се научават да четат на английски и как се изгражда увереността в този процес. Ако темата ви е интересна, можете да прочетете и:

Защо детето знае английската азбука, но не може да чете

Какво означава детето да може да чете на английски

Ще продължим да споделяме още идеи и наблюдения от практиката – както от класната стая, така и от срещите с международната общност на преподавателите и обучителите по цял свят.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители.

В предишната статия разгледахме защо много деца знаят английската азбука, но все още не могат да четат.

Днес ще разгледаме следващия важен въпрос – какво всъщност означава детето наистина да може да чете на английски.

Много родители казват:

„Детето ми вече чете на английски.“

Kакво всъщност означава това?

Означава ли, че разпознава няколко познати думи? Може ли самостоятелно да прочете дума, която вижда за първи път? Или може да прочете кратък текст с прости изречения –  „This is a cat.“

Понякога децата разпознават надписи, които виждат често около себе си – например Billa или McDonald’s. Родителите се усмихват и казват: „Виж, той прочете думата на английски !“

Всъщност в този момент детето не разчита думата. То просто разпознава познат знак, който е виждало много пъти.

И точно тук се появява важният въпрос – кога детето наистина започва да чете на английски?

Разликата е огромна.

В областта на ранната грамотност четенето не се определя от броя познати думи, а от умението детето да разчита нови думи самостоятелно.

Какво не е четене

В класната стая често наблюдавам ситуации, в които детето „чете“, но всъщност разпознава познати думи или повтаря научен текст, без да може самостоятелно да разчете нова дума.

1. Разпознаване на познати думи

Детето вижда думата “dog” и я казва правилно, защото я е виждало многократно.

Това е визуално запаметяване, а не разчитане.

Понякога думата се показва заедно с картинка и след време детето я разпознава като образ. То знае как изглежда думата, но не знае как да я разчете.

Всъщност детето не прочита думата. То просто я разпознава като познат знак или образ, който е виждало много пъти.

По същия начин може да запомни и други думи, без реално да умее да ги разчита.

2. Рецитиране по памет

Детето „чете“ кратко стихче или текст, но всъщност го знае наизуст. Когато текстът се промени, увереността изчезва.

Това също създава усещането, че детето чете, но всъщност то просто възпроизвежда нещо, което вече е запомнило.

3. Сричане без разбиране

Понякога детето произнася отделни звукове, но не успява да ги свърже плавно в дума. Процесът е бавен и несигурен.

Тези умения са част от развитието, но сами по себе си не означават, че детето вече чете на английски.

Какво означава детето наистина да чете

В контекста на английския език четенето означава детето да разпознава звуковете в думата, да ги свързва последователно и да ги произнася плавно заедно.

Истинското умение се вижда тогава, когато то може да свърже различни звукове в нова дума, която никога не е виждало преди.

Когато детето види думата “map” за първи път и успее да я разчете чрез звуковете /m/ – /æ/ – /p/, това е четене.

Тук не говорим за памет. Говорим за умение.

Защо тази разлика е толкова важна

Английският език съдържа хиляди често използвани думи. Невъзможно е те просто да бъдат запомнени като образи.

Когато детето разчита само на паметта си, всяка нова дума може да го затрудни.

Но когато разбира как да свързва звуковете в думата, то има инструмент, който може да използва отново и отново.

Как родителят може да разпознае истинското четене

Можете да направите малък експеримент у дома.

Покажете на детето кратка дума, която не сте упражнявали преди.

Ако то се опитва да произнесе звуковете, свързва ги последователно и постепенно стига до правилно прочитане на думата, тогава процесът на четене вече е започнал.

Ако обаче детето започва да налучква думата или казва „Не знам, не сме я учили.“, това означава, че все още разчита на запаметяване.

Четенето е система, а не щастлива случайност

Ранната грамотност не се изгражда чрез случайни думи или упражнения без последователност.

Тя се развива чрез ясна система, в която детето постепенно:

1. опознава звуковете
2. свързва ги с буквите
3. учи се да ги обединява в дума
4. започва да чете все по-уверено и самостоятелно

Когато детето разбере как звуковете се свързват в думи, четенето постепенно започва да се случва с лекота.

Тогава новите думи вече не изглеждат толкова трудни. Детето знае, че може да се опита, да свърже звуковете и да стигне до думата само.
Точно този момент променя отношението към четенето. То вече не е упражнение, което детето трябва да изпълни, а умение, което му дава увереност.

И именно тази увереност е основата на самостоятелното четене.

И именно тази увереност прави ученето на английски по-спокойно, по-интересно и много по-радостно.

Тази статия е част от серията „Пътят към самостоятелното четене на английски“.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители.

Серия: “Пътят към самостоятелното четене на английски” – статия 1

Ако детето ви знае азбуката, но не може да чете, има напълно логично обяснение.

Първият ми преломен момент в класната стая

Първото ми наблюдение на ситуация в английска детска градина  беше моментът, който промени начина, по който гледам на ранното обучение по английски език.

Децата имаха за задача да изписват думите, които чуват. Учителката диктуваше: „COW“. Някои започнаха уверено. Но едно дете в края на часа започна да се изчервява, да навежда глава надолу и очите му да се пълнят със сълзи. Гледаше листа си и не знаеше откъде да започне. То знаеше азбуката. Можеше да я рецитира без грешка. Но когато трябваше да напише дума, имената на буквите не му помагаха. Напротив – объркваха го и то не знаеше откъде да започне, а другите вече бяха готови.

Буква и звук – защо това е най-съществената разлика

В английския език имената на буквите често нямат ясна връзка със звука, който те представят в думата. Когато детето чува „COW“, то трябва да разпознае звуковете /k/ – /aʊ/. Но ако мисли в имената „си /c/“, „оу /o/“, „дабъл ю /w/“, логическата връзка се губи.
Тук идва съществената разлика: четенето започва със звука, не с името на буквата.

Как всъщност се изграждат умения за четене?

За да може едно дете да чете самостоятелно, то трябва първо да разбере, че буквите имат своите звукове. То трябва да произнесе звука, да го разпознае и да го асоциира със съответната буква. След това да свърже звуковете заедно и последователно в дума.

Често обяснявам това на родителите с един прост пример. Показваме на детето картинка на котка и казваме: „Това е котка.“ Но ако го попитаме какъв звук издава, то казва „мяу“. Същото объркване се получава и при буквите. Детето може да знае, че буквата се казва „си – /c/“, но това не означава, че автоматично свързва тази буква със звука /k/ в дума като cat.

Разпознаването на звуковете и свързването им с буквите е първата голяма крачка към четенето.Така детето може да прочете всяка една дума.

Запаметяване или умение?

Много деца могат да разпознаят познати думи, защото са ги виждали многократно. Когато срещнат нова дума, се затрудняват. Мозъкът може да запомни определен брой думи като образ. Но английският език съдържа хиляди често използвани думи. Запаметяването не е устойчива стратегия. Затова детето има нужда от система – да разпознава звуковете и да ги свързва с буквите. Когато тази връзка е изградена, детето не разчита на паметта си, а на уменията си.

Това е причината фонетичната основа да е по-важна от запаметяването на думи. Уменията за четенето не са въпрос на памет, а се основават на структурирана система.

Какво да търси родителят в едно обучение

Ако избирате обучение по английски за детето си, обърнете внимание дали програмата започва със звуковете, има ясна последователност, изгражда умението стъпка по стъпка и дава възможност на детето да чете нови думи самостоятелно.

Четенето не е рецитиране на азбуката. То е умение, което се изгражда системно.

Ако се чудите кога е подходящият момент детето ви да започне с английски език, можете да прочетете и статията Кога е правилния момент да запиша детето си на английски език?, в която разглеждам какво е по-важно от възрастта.

Заключение

Тогава, в онзи час с думата „COW“, разбрах нещо много важно – детето не се затрудняваше, защото не знаеше. То се затрудняваше, защото системата не му даваше логична основа.

Когато започнем със звука, а не с името на буквата, четенето става възможно, естествено и уверено.

Тази статия е част от серията „Пътят към самостоятелното четене на английски“.

Последвайте ни за вдъхновение и съвети:
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители.

„Brown bear, brown bear, what do you see?

I see a red bird looking at me.“

Това е любимата книжка на всяко дете в Melly Jolly. 

Това ритмично, богато на рими стихче се предава от дете на дете. Рецитират го сами, разказват си го по двойки и не спират да изпълват стаята със звучен смях, докато се състезават кой ще каже кое е следващото животно. Някои деца ги имитират, други показват движенията им, а трети просто наблюдават и тихичко повтарят следващата рима.

И точно тук се заражда любовта към езика и се запечатва с положителна и свързваща емоция.

В ранната възраст приказките, песничките и кратките стихотворения(nursery rhymes) са едни от най-естествените пътища за среща с  английския език. Те създават среда, в която детето слуша, асоциира звученето на езика и постепенно започва да участва.

Защо децата обичат повторението

Малките деца търсят сигурност и предвидимост. За тях е важно да има повтарящ се елемент. Когато една история се повтаря отново и отново, тя се превръща в тяхната “my favourite story”. Те знаят какво следва. Очакват го и нямат търпение да се включат в познатата за тях част.

Римите и повтарящите се изрази помагат на детето да разпознава звученето на езика, да асоциира познати звуци и да предвижда следващата дума. Постепенно то започва да свързва думите с образи и цветове, а усещането, че „знае“ какво предстои, му дава увереност да участва.

Затова книги като Brown Bear, Brown Bear, What Do You See? са едни от най-ценните в нашата библиотека. Повтарящият се ритмичен текст дава възможност на децата да се включват още преди да разбират всяка дума.

Как nursery rhymes и ритъмът помагат на езика

Когато има ритъм, паметта се активира по-лесно. Детето не се старае съзнателно да запомни, а повтаря, защото езикът звучи забавно и естествено.

Чрез песнички и рими децата постепенно свикват с произношението, започват да чуват мелодията на езика, запомнят цели фрази, без да ги учат съзнателно, и естествено започват да използват думите в контекст.

Това е първата крачка към активиране на речника и по-уверено говорене.

Приказката като среда за развитие на езика

Често ни питат “Превеждате ли приказките на български език?”. 

Когато четем история на английски, детето не чува превода на родния си език. То наблюдава, слуша и използва картинките като стъпало за ориентиране. Децата свързват интонацията с емоциите и действията с картинките.

В „Brown Bear, Brown Bear“ децата виждат цветове и животни, чуват едни и същи изрази и постепенно започват да разпознават повторението в текста. След време съвсем естествено се включват, като довършват изреченията сами и усещат ритъма на историята.

Това е знак, че езикът вече е част от преживяването им.

Знаете ли, че…

Римите и песните помагат на децата да запомнят нови думи много по-лесно, защото активират едновременно слуха, паметта и движението. Повтарящите се фрази създават усещане за сигурност и правят ученето по-естествено и приятно.

Как това се отразява на увереността

Когато детето разпознае фраза, която вече е чувало, то се чувства уверено.

Когато довърши изречение, това е истинско постижение. Казало е правилната дума, на правилното място и това се е случило толкова лесно! Момент на гордост за всички – деца, учители и родители.

Тези малки стъпки са много важни. Те показват на детето, че може и английският е “лесен като песен”. И точно тази увереност е основата, върху която по-късно се надграждат четене, писане и по-сложни умения.

Малките моменти, които се помнят дълго

Родителите често питат: “Как да разберем какво сте учили днес”? Отговорът е лесен – “наблюдавайте играта на децата”.

Често  децата си тананикат римите извън часа.Разказват части от историята у дома и посочват и назовават цветове.

Идея за игра у дома с Brown Bear

Ако детето обича историята Brown Bear, Brown Bear, What Do You See?, можете лесно да я пренесете у дома под формата на игра.

Започнете с най-приятната част, която децата обожават, а именно – оцветяването. Разпечатайте или нарисувайте заедно с детето няколко от животните от историята – мечка, птица, кон, жаба. Докато оцветявате, назовавайте цветовете и животните на английски: brown bear, red bird, yellow duck. Дори само да слуша, детето вече започва да свързва думата с образа.

След това залепете картинките на различни места в стаята и превърнете всичко в движение. Давайте кратки инструкции като: “Go and touch the bear!”, “Go and touch the red bird!”, “Where is the horse?”. Детето ще трябва да отиде и да докосне правилната картинка. Така то първо чува думата, после я вижда, а след това я свързва с действие.Това е един от най-естествените начини за учене в ранна възраст.

За по-малките деца играта може да се адаптира още повече. Родителят казва животното и го показва с движение, а детето го имитира – лети като птица, скача като жаба, върви тежко като мечка. Така езикът се преживява чрез движение и игра, без да има нужда от повторение или натиск.

Дори 5 минути такава игра на ден са напълно достатъчни, за да започне детето да разпознава думите и да ги свързва с действие.

Защо приказките са толкова силен старт

В ранната възраст ученето се асоциира с радост.

Приказките и песничките правят точно това – те превръщат новия език в нещо близко, интересно и познато. Когато детето свързва английския с история, с ритъм и с усмивка, то не се страхува да участва. А когато няма страх, ученето се случва много по-лесно. Понякога една проста рима, повтаряна отново и отново, е достатъчна, за да отвори вратата към нов свят.

И точно в тези малки, весели моменти започва истинското учене.

„Готовността за учене на език не се измерва с възраст, а с любопитство, игра и желание да откриваш света.” споделя Мели.

„Не е ли още рано за английски?“

„Дали няма да го натоварваме прекалено с уроци – още е малък?“

„Няма ли да се стресира, ако се говори само на английски език?“

Това са един от най-честите въпроси, които чуваме от родители.Тези притеснения са напълно разбираеми. Всеки родител иска да даде най-доброто на детето си и междувременно да го предпази от излишно напрежение. Истината е, че ранното учене на английски не започва с букви, тетрадки и правила. То започва много по-естествено – със слушане, игра и преживяване.

И точно в това се крие отговорът на въпроса „Кога е подходящият момент?“

Как всъщност учи мозъкът на малкото дете

В ранната възраст децата възприемат езика по съвсем различен начин от възрастните. Те не анализират, не се стараят да запомнят и не се притесняват дали казват нещо правилно.

Те слушат. Имитират. Повтарят.

И всичко това се случва водено от естествения им порив да играят и да си говорят по между си.

В този период езикът не се учи – той се усвоява като естествена част от заобикалящата го среда. Децата свикват със звученето, интонацията и ритъма на езика, още преди да осъзнаят какво означават думите. Това е същият процес, по който научават и родния си език – чрез общуване, преживяване и в подходящо създадена среда.

Когато ученето е свързано с движение, песен и игра, то се превръща в нещо напълно естествено.

В краткото видео по-горе може да видите как изглежда ученето в ранна възраст, а по-точно – игра с любимите играчки.

@mellyjollysofia We’re not just learning English, we’re becoming little paleontologists in the making! 🔍🦖
From T-Rex to Triceratops — English is dino-mite fun! 🦕💥 //
Не просто учим английски — ставаме малки палеонтолози! 🔍🦖
От Ти-рекс до Трицератопс — английският е супер дино-забавен! 🦕💥 #kidstiktok #kidsbelike #kidstoys #dinosaur #dinosaurs #dinoday #summer #summerschool #английский #лятноучилище #училище #foryoupage❤️❤️ #foryoupagee #bulgaria #българия ♬ original sound – mellyjollysofia

Кога всъщност детето е готово да започне да се запознава с езика?

Много родители очакват да чуят конкретна възраст – 3, 4 или 5 години. Но готовността не се измерва с цифра. Тя се вижда в поведението на детето.

Детето е готово да започне да учи английски, когато:

• обича да повтаря думи и да имитира “говорене на английски език”

• проявява любопитство към нови неща

• харесва песнички и ритъм

• задава въпроси: “Какво ти каза току-що?”, “На какъв език говори?”

Това са естествени сигнали, че мозъкът му е отворен към нови преживявания.

В тази възраст говоренето на чужд език не се усеща като „учене“. То е част от играта.

Какво НЕ означава „готовност“?

За да започне да изучава английски, детето НЕ трябва:

• да може да чете

• да може да пише

• да стои мирно дълго време

• да разбира граматика

Всъщност точно обратното – в ранната възраст движението, смехът и емоцията са движещата сила за социализация и развитие на любопитството.

Когато се опитаме да „вкараме“ малко дете в рамката на учебния час, често детето губи естественото си желание да участва.

Защо средата е толкова важна

Детето може да бъде готово, но средата е тази, която определя как ще се чувства в процеса.

Когато средата е спокойна, подкрепяща и игрова, детето започва да възприема езика като приятно преживяване. А когато преживяването е приятно, ученето се случва като естествено продължение.

В ранната възраст увереността е много по-важна от знанията. Ако детето се чувства спокойно и прието, то постепенно започва да повтаря и да участва.

Малките стъпки, които правят голямата разлика

В практиката много често се случва едно и също.

В началото има деца, които просто слушат. Не повтарят. Не говорят. Само наблюдават.

След известно време започват да повтарят отделни думи, а в последствие и цели изрази.

Това е силата на ранното езиково развитие – то не се случва за ден. Децата научават нови думи и ги включват в речта си като всяко от тях има свое собствено темпо на развитие.

Ранната възраст – основата на увереността

Много хора мислят, че ранното учене на английски е свързано най-вече с това детето да знае думи. Истината е, че в тази възраст се случва нещо много по-важно.

Изгражда се увереност.

Детето свиква да бъде заобиколено от хора, които говорят новия език. Следва прости инструкции, повтаря и не се притеснява, че може да сгреши. Това създава стабилна основа, която помага в училище, в общуването и във формирането на уменията за учене като цяло.

Рано ли е всъщност?

Това е въпросът, с който започнахме.

Истината е, че в ранната възраст няма „рано“, ако подходът е правилен.

Рано е, когато родителите и учители имат очаквания какво трябва да постигне детето, за колко време и това да стане “на всяка цена”.

Подходящо е, когато детето играе, пее, и участва в заниманията, докато се смее от сърце. Тогава ученето е естествена част от детството.

Когато ученето е свързано с усмивки, сигурност и игра, основата се изгражда спокойно и уверено.

Най-важното е първата среща с езика да се асоциира с радост.

Добре дошли в света на Melly Jolly!

В Melly Jolly децата учат английски, докато се забавляват – чрез игри, творчество и структурирани занимания, които превръщат ученето в щастливо и значимо преживяване.
Миналата седмица 6- годишната Бела прочете първите си думи на английски език , а 4 – годишната Божидара каза: “Мамо, мога ли утре пак да дойда след градина в Melly Jolly?” Това са моментите, които ни вдъхновяват всеки ден.

За нас най-важно е децата да свързват английския с радост – с игра, с приятели и с лични успехи.

👩‍🏫 Коя е Мели?

Мелиха Чаушева – Melly, е единственият сертифициран Jolly Phonics обучител в България с над 17 години опит в обучението на деца. “Създадох Melly Jolly с увереността, че ученето на английски език е радост, изживяване за всички сетива и отваря врати към нови светове.” – споделя лично тя.

🌟 Нашата експертиза

В центъра на работата ни в Melly Jolly винаги стои детето – неговото развитие, емоции и увереност. Обучението е по системите Jolly English, Jolly Phonics и Jolly Grammar.

Подходът е мултисензорен и надгражда уменията стъпка по стъпка – първо речник, след това четене и писане, а накрая граматични правила. Първи избор сме за подготовка на деца за прием в частни училища и подготовка за изпити.

Над 90% от нашите ученици постъпват в желаните от тях частни училища, а децата ни редовно постигат отлични резултати на Cambridge изпити.

Родителите споделят, че Melly Jolly е място, където децата са истински щастливи, докато постигат силни академични резултати.

🎥 Вижте интервю с Radostna mama
https://mama.radostna.com/moite-deca-uchat-angliiski-ezik-v-melly-jolly-i-chetat/
В блога на Radostna mama можете да прочетете личната гледна точка на Radostna и искрените впечатления от посещенията на Боян и Деян, които вече са големи и всеки ден ни радват с нови успехи.

💡 Знаете ли, че…

децата, които учат с мултисензорни методи, запомнят 75% повече от традиционното обучение?