Едно посещение в училище в Индия, което няма да забравя

Като част от годишната Jolly Learning конференция в Индия имахме възможност да посетим St. Peter’s Model School в Hyderabad заедно със Sara Wernham, част от екипа на Jolly Learning и обучители от различни държави.

Присъствахме на истински урок и видяхме как децата работят с Jolly Phonics, четат и образуват думи. Разгледахме класните стаи, детските проекти и различните пространства в училището. Особено впечатление ми направи библиотеката и вниманието, което е отделено на книгите и четенето като част от ежедневието на децата.

Един от най-специалните моменти беше срещата на учителите и децата със Sara Wernham, съавтор на Jolly Phonics и Jolly Grammar. Говорихме си за това как, когато програмата е създадена, едва ли някой е предполагал колко далеч ще стигне. А днес деца на хиляди километри от Великобритания се учат да четат с нея.

Посрещнаха ни с невероятно внимание. Разведоха ни из училището, показаха ни как преминава един техен учебен ден и бяха подготвили специално за нас чай и традиционна индийска храна.

Посещавала съм училища в различни държави, но това посещение ще остане специално за мен. Видях как с много по-малко ресурси учителите успяват да правят страхотни неща и да създават среда, в която децата учат с желание.

Вижте видеото от посещението ни

Защо детето ми разбира английски, но не говори?

„Разбира всичко, което му казват, но не иска да говори на английски.“

Това е нещо, което чуваме много често от родители.

Детето следва инструкциите в час, разбира въпросите, разпознава думите, реагира правилно, когато някой говори на английски. Но когато дойде неговият ред да отговори, често преминава на български, използва една-две думи или просто замълчава.

И съвсем естествено идва въпросът: Щом разбира английски, защо не го говори?

Отговорът всъщност е свързан с начина, по който децата усвояват езика.

Да разбираш и да говориш не е едно и също

Когато едно дете започва да учи английски, речникът, който разбира, обикновено се развива по-бързо от този, който активно използва.

То може прекрасно да разбере:

Put your book on the table. Give me the red pencil?

За да изпълни инструкцията обаче, не е необходимо само да разбере инструкцията.

Говоренето изисква още една стъпка.

Детето трябва да намери точната дума, да избере правилната структура, да я произнесе и да го направи достатъчно бързо, докато някой очаква отговора му. Когато около него има други деца, към всичко това се добавя и увереността да говори пред тях.Затова между „знам го“ и „мога да го кажа“ има период, през който езикът постепенно става активен.

Повече въпроси невинаги означават повече говорене.

Когато искаме да насърчим детето да говори, първият ни импулс често е да задаваме още въпроси:

What colour is this?

What did you do today?

Но ако всеки разговор започне да прилича на проверка, детето много бързо усеща това.

Затова в Melly Jolly се опитваме да създаваме причина английският да бъде използван, вместо просто да чакаме правилния отговор.

По време на игра имаш нужда от определена част от LEGO.

В групова задача трябва да обясниш на приятел какво ти е необходимо.

В настолна игра трябва да кажеш кой е следващият.

В story time искаш да разкажеш какво според теб ще се случи след малко в историята.

Тогава английският вече има функция. Детето не говори, защото някой проверява какво знае. Говори, защото има нещо, което иска да каже.

Малките фрази са голяма крачка.

Не очакваме детето изведнъж да започне да говори с дълги и граматически съвършени изречения.

Понякога началото е:

My turn.

Can I have…?

I don’t know.

Look at this!

I need help.

После към тях постепенно се добавят още думи.

Can I have the blue one?

I don’t know this word.

Look what I made!

Тези малки ежедневни фрази са важни, защото детето започва да усеща английския като свой език за общуване, а не само като предмет, който изучава.

А ако отговори на български?

Това също е част от процеса.

Ако попитаме:

What did you build?

и детето отговори:

„Къща за кучето.“

не е необходимо веднага да казваме: „Кажи го на английски.“

Можем просто да дадем езика, който му липсва:

Oh, you built a house for the dog!

Следващия път част от тази фраза вече може да се появи в неговия собствен отговор.

Децата имат нужда да чуват езика многократно в смислен контекст, преди да започнат уверено да го използват сами.

Увереността е много важна част от езика.

Има деца, които ще опитат нова дума веднага.Други първо ще слушат и наблюдават, докато повторят тихо. Ще изчакат, докато са сигурни. И двете са част от ученето. Затова не измерваме напредъка единствено по това колко много говори детето в даден момент.

Забелязваме дали разбира повече. Дали следва по-сложни инструкции и започва да използва познати фрази без напомняне. Дали се включва по-свободно в играта.

И точно тези малки промени постепенно водят до свободното говорене.

Как можем да помогнем у дома?

Не е необходимо родителят да превръща дома във втора класна стая.

Много по-полезно е английският да присъства в кратки, естествени моменти – любима история преди преди сън, песен в колата или лесна игра. И най-важното е да оставим пространство детето само да реши кога е готово да отговори.

Защото целта не е просто да получим английски отговор на английски въпрос.

Целта е постепенно да стигнем до момента, в който детето само избира английския, защото има какво да каже на него.

Родители често описват Melly Jolly като „мини детска градина“ на английски.

И разбираме защо.

Децата идват при нас, за да учат английски език, но това, което се случва през времето ни заедно, е много повече от нови думи, звукове, четене и граматика.

Докато играем, четем истории, работим по проекти, разговаряме и решаваме задачи заедно, децата изграждат увереност, самостоятелност, любопитство и умението да бъдат част от група.

А английският е езикът, през който всичко това се случва.

Да имаш увереност да говориш

Да знаеш отговора и да имаш увереността да го кажеш, са две различни неща.

Затова за нас е важно децата да имат пространство да говорят, да задават въпроси, да споделят идеи и просто да опитват, дори когато не са напълно сигурни.

Когато едно дете започне само да казва Can I try?, I have an idea! или да разказва нещо на английски, без някой да го подканя, за нас това е много повече от езиков напредък.

Това е увереност.

Да можеш да бъдеш част от група

В групата не всички искаме едно и също и не всички имаме еднакви идеи.

Учиш се да изчакваш. Да чуеш какво предлага другият. Да приемеш различното мнение. Да се включиш в общ проект. Да помогнеш и да поискаш помощ, когато имаш нужда.

Тези малки ситуации са част от ежедневието ни в кръгчето, по време на игра, докато четем история или когато няколко деца трябва да създадат нещо заедно.

И точно в тях децата упражняват не само английския, а и нещо много важно – как да бъдат част от общността на Melly Jolly.

Да станеш по-самостоятелен

Самостоятелността не се появява изведнъж. Тя се изгражда в малките неща.

Самостоятелността често се вижда в съвсем малки моменти. Именно, когато детето само подготвя материалите си, опитва, преди да потърси помощ, избира книга или довършва започнатото. С времето започва все по-уверено да се ориентира какво следва и да поема отговорност за собствената си работа.

Колкото повече възможности имат децата да правят тези малки стъпки сами, толкова повече виждаме как се променя отношението им към ученето.

От „Помогни ми“ постепенно стигаме до „Ще опитам.“

Да останеш любопитен

Един от любимите ни въпроси е:

Why?

Защо се случва това? Как работи? А какво ще стане, ако го направим по друг начин?

Една дума на английски може да ни отведе до разговор за животни. Една история – до друга държава. LEGO конструкция – до това как се строят сградите. А въпросът на едно дете може да промени цялата посока на заниманието.

За нас това не е отклонение от ученето.

Това е ученето.

Не искаме децата само да запомнят правилния отговор. Искаме да продължават да задават въпроси.

Да откриеш, че можеш

Може би това е умението, което най-трудно се измерва.

Дете, което в началото казва „Не мога“, изчаква търпеливо до кръгчето, наблюдава и след време прочита първото си изречение. Друго се престрашава да говори пред групата. Трето успява само да реши задача, за която вчера е търсило помощ.

Това са малки моменти, в които постепенно се изгражда усещането:

„Аз мога.“

И то остава много след края на конкретния урок.

Английският е част от нещо по-голямо

Академичният напредък е много важен и искаме децата в Melly Jolly да говорят, четат и пишат уверено на английски.

Работим систематично върху езиковите им умения чрез Jolly Phonics, Jolly English и Jolly Grammar. Следим напредъка им, връщаме се към нещата, които имат нужда от повече работа, и надграждаме, когато детето е готово. Прилагаме най- успешните международни практики, за да постигнем най-добрите резултати и не спорираме да търсим обратна връзка от децата. За нас развитието не спира дотам.

За нас развитието не спира дотам.

Наред с английския виждаме как децата стават по-любопитни, по-смели в опитите си и по-уверени да изразяват собствените си идеи. Учат се да работят с другите, да чуват различната гледна точка и постепенно вярват в себе си. Защото в Melly Jolly изграждаме лидери.

Английският ни дава прекрасна възможност да работим върху всички тези умения едновременно.

Защото думите и граматиката са важни. Но увереността да ги използваш, любопитството да продължиш да учиш и усещането, че можеш, са онова, което искаме децата да вземат със себе си много по-далеч, за да строят мостове между различни преживявания, в които езикът отваря само още повече възможности.

Краят на лятото винаги идва малко по-бързо, отколкото ни се иска.

След седмици без график, пътувания, игри, късни вечери и различен ритъм постепенно мислите ни се насочват към септември и началото на учебната година. Подготвяме раницата, купуваме необходимото за училище и започваме отново да поглеждаме часовника малко по-често.

Подготовката за новата учебна година не започва от раницата.

За детето това е преход от един ритъм към друг. Концентрацията, четенето, писането и навикът да останеш фокусиран върху една задача също имат нужда от малко време, за да се върнат.

Не е нужно ваканцията да приключи изведнъж. Връщането към познатия ритъм може да се случи постепенно, като оставим място и за последните летни дни.

От лятото към септември

Преди да започнем да говорим за новата учебна година, си струва да се върнем малко назад.

Как мина моето лято?

Кой момент бих искал да запомня? Какво ново опитах? Кое място ми хареса най-много? Имаше ли нещо, което ме притесни? Как се чувствам сега, когато вече е време за училище?

Понякога един разговор е достатъчен. Друг път децата предпочитат да разкажат чрез снимки, рисунка или малък проект „My Summer“.Тук английският може да се появи съвсем естествено:

My favourite place was…
This summer I learned…
The funniest thing was…
I felt happy when…

Това е и хубав момент да си припомним, че лятото изглежда различно за всяко дете.

Едни са пътували, други са останали вкъщи. Едни са били постоянно сред приятели, други са прекарали повече време със семейството си. Всяко дете се връща със своите преживявания, истории и емоции от изминалото лято.

Да разкажеш своята история, да чуеш тази на другия и да откриеш, че различните преживявания са еднакво ценни, е част и от връщането отново в група.

Връщаме се и при хората, които са ни липсвали

Когато мислим за връщането в училище, като възрастни често първо в мислите ни изникват учебния режим, учебниците, ранното ставане и задачите.

Но за децата началото на учебната година означава и нещо съвсем различно – връщане при хората, които са им липсвали.

Приятелят, до когото обичат да седят. Децата, с които играят в междучасието. Учителят, на когото имат доверие. Познатата класна стая, шегите, разговорите и усещането отново да бъдеш част от своя клас.

Понякога разговорът за септември може да започне именно оттам:

Кого нямаш търпение да видиш?
Какво ти липсваше през лятото?
Какво искаш първо да разкажеш на приятелите си?
Има ли учител, когото се радваш да видиш отново?

Когато погледнем към септември по този начин, фокусът вече не е само върху края на ваканцията и връщането към задълженията. Има го и очакването за срещи, приятелства, познати лица и нови общи преживявания. Една от най-хубавите страни на училището са отношенията, които децата изграждат помежду си и с възрастните, на които се доверяват.

Английският не е изчезнал

След няколко седмици без редовни занимания понякога ни се струва, че част от наученото е забравено.

Дума, която преди детето е назовавало веднага, сега изисква повече време. Четенето може да е малко по-бавно. Отговорът на английски не идва толкова спонтанно.

Знанията са там. Просто трябва отново да ги активираме.

И за това невинаги ни трябва учебник.

Позната песен на английски, любима книга, I Spy по време на разходка или няколко думи около нещата, които виждаме, могат съвсем естествено да върнат езика в ежедневието.

Когато ученето остане част от играта

Понякога най-лесният начин да върнем английския е изобщо да не започваме от английския, а от това, което детето обича.

Ако в момента строи огромна LEGO къща, разговорът може съвсем естествено да стане:

What are you building?
Which piece do you need?
Can you find a red brick?
Tell me about your house.

При друго дете това може да бъде рисунка, книга, футбол, настолна игра или разходка навън.

Не е толкова важно коя е активността. По-интересното е, че английският отново започва да присъства в нещо, което детето прави с желание.

И точно тук творческите дейности също имат своето място. Един любим момент от лятото може да се превърне в рисунка с няколко думи на английски. Посетено място – в карта. А цялата ваканция може да се събере само в пет думи – “My summer in 5 words.”

Езикът вече не е упражнение. Използваме го, за да разкажем нещо свое.

А ритъмът? И той се връща постепенно

Същото важи и за ежедневието.

След седмици с различни часове за ставане и лягане няма причина всичко да се промени за един ден. Малко по-ранна вечер, време за книга, настолна игра или 15–20 минути спокойна дейност постепенно връщат познатите ориентири.

Не за да „наваксаме“ ваканцията.

А за да може детето отново да усети:

„А, да. Мога и това.“

И наред с концентрацията се връщат и други познати умения – да изчакаш реда си, да чуеш идеята на другия, да работиш заедно с някого, да зададеш въпрос, да поискаш помощ.

Това също е част от подготовката за новото начало.

Не е нужно да започваме училище по-рано

Може би това е най-важната идея, която и ние си напомняме в края на всяко лято.

Не е необходимо последните дни на ваканцията да приличат на първите дни в училище.

Подготовката за новата учебна година не означава непременно да върнем учебниците по-рано. Можем да оставим място за още малко лято и едновременно с това постепенно да върнем книгите, английския, концентрацията и общуването в група.

Да си припомним не само какво знаем, но и колко хубаво е да учим, да създаваме, да разговаряме и отново да бъдем заедно.

Именно от тази идея се роди и Back to School с Melly Jolly.

В програмата децата от 6 до 12 години ще се върнат към английския чрез Jolly Phonics и Jolly Grammar, четене, говорене, игри и творчески Art Projects, съобразени с възрастта и нивото им.

Искаме да направим пътя към нея по-естествен – с време за припомняне, създаване, общуване и постепенно връщане на увереността.

Защото подготовката за новата учебна година не е само да си припомним какво знаем. Тя е и да си припомним колко хубаво е да учим и да бъдем отново заедно.

Как да помогнем на детето да обикне книгите – независимо дали все още слуша приказките, прави първите си стъпки в четенето или вече чете самостоятелно?

Някои деца сами посягат към книгите. Други с удоволствие слушат истории, но не искат да четат сами. А при трети всяко „Хайде да почетем“ бързо се превръща в преговори.

Любовта към четенето при децата започва с малките моменти.

Тя може да започне още от бебешката кошара, когато мама или тати увлекателно рисуват с гласа си картини, с приказката преди сън, с първата картонена книжка, която бебето по-скоро ще опита да захапе и да изследва. По-късно идва разглеждането на картинките, посочването с пръст, познатата история, която детето иска да чуе отново и отново.

Всичко това е част от пътя към четенето.

Децата слушат истории много преди да могат да четат и пишат и дори преди самите те да могат да разкажат история. Така постепенно книгата започва да се свързва с гласа на близък човек, със спокойствие, любопитство, смях и споделено време.

Затова не е необходимо да чакаме детето да се научи да чете, за да започнем да изграждаме любов към четенето. Тя започва с отношението към книгите много преди първата самостоятелно прочетена дума.

С порастването на детето нашата задача постепенно се променя – да запазим това любопитство, докато то развива уменията да чете самостоятелно.

Ето няколко лесни идеи, които можете да приложите у дома – независимо дали детето все още слуша историите, които вие му четете, прави първите си стъпки в четенето или вече е уверен читател.

1. Оставете детето да открие какво обича да чете

Има препоръчителни списъци, възрастови категории, класики и книги, които „всяко дете трябва да прочете“. Те могат да бъдат чудесен ориентир, хубаво е да не се превръщат в ограничение.

Защото целта не е детето просто да прочете определен брой „правилни“ книги. Целта е постепенно да открие какво му носи четенето и какво предизвикват у него срещите с книгите.

Едно дете обича енциклопедии. Друго харесва комикси. Трето може с часове да разглежда книга за динозаври, футбол или космос. Някой ще поиска една и съща приказка десет вечери поред, а друг ще сменя книгата всеки ден.

И всичко това носи своята красота и ползи.

Вместо постоянно да насочваме фокуса на детето към това, което ние смятаме, че „трябва“ да прочете. Препоръчвайте, предлагайте, оставяйте различни книги наоколо, но наблюдавайте към какво детето само се връща.

Точно там често се крие най-добрият път към любовта към четенето.

Когато избирате книга на английски, добавете още един въпрос: Може ли детето действително да я прочете? Интересът може да го привлече към книгата, но прекалено трудният текст лесно може да го откаже от самостоятелното четене.

Опитайте у дома: следващия път, когато избирате книга, не започвайте с „Какво трябва да прочетем?“, а с:

„Какво ти се чете?“

2. Не започвайте с поправяне – започнете с историята

Когато знаем, че детето се учи да чете, много лесно превръщаме всяка книга в упражнение.

„Кой е този звук?“
„Прочети го отново.“
„Какво означава тази дума?“

Разбира се, има време за преподаване и корекция. Насърчаваме ви това да не е емфаза и да не се случва на всяка страница.

Преди да отворите книгата, разгледайте корицата заедно. Попитайте:

„За какво мислиш, че ще бъде тази история?“

Разгледайте картинките. Предположете какво ще се случи. Потърсете познати герои или предмети. А по време на четенето понякога просто спрете и попитайте:

„Какво мислиш, че ще стане сега?“

Дори детето все още да не може да чете самостоятелно на английски, то може да участва в историята чрез картинките, познатите думи, звуковете и собствените си предположения.

Така книгата спира да бъде проверка на това какво детето вече знае и се превръща в покана да открие нещо ново.

3. Избирайте книги, които детето действително може да прочете

Има един много специален момент в началното четене.

Детето вижда дума, произнася звуковете, свързва ги и изведнъж осъзнава:

„Аз мога да го прочета!“

Това усещане за успех е изключително важно.

При децата, които се учат да четат на английски, особено полезни са т.нар. decodable readers – книжки, създадени така, че детето да може да използва вече познатите звукове и умението си да ги свързва (blending), за да прочете думите самостоятелно.

С натрупването на нови знания постепенно се увеличава и сложността на текстовете.

Целта не е всяка книга да бъде лесна. Целта е детето да получава достатъчно малки успехи, за да има увереността да опита следващото предизвикателство.

Опитайте у дома: ако детето има нужда от помощ в почти всяко изречение, оставете тази книга за малко по-късно и изберете по-лесна. По-добре е да се върнете към нея след време, отколкото четенето да се превърне в ежедневна борба.

4. Създайте свой Bookflix и направете книгите видими

Помислете колко лесно децата избират какво да гледат. Виждат различни изображения и категории, разглеждат ги и сами вземат решение.

А защо да не направим нещо подобно и с книгите?

В Melly Jolly използваме нашия Bookflix, за да направим книгите видими, интересни и лесни за избор. Детето не чака възрастният да му подаде книга – то може да разгледа възможностите и само да реши към коя история да избере.

Същата идея може много лесно да бъде пренесена и у дома.

Не ви е необходима огромна библиотека. Изберете пет или шест книги и ги поставете с кориците напред, вместо само с гръбчетата към детето. Периодично ги сменяйте.

Можете дори да си направите малки категории:

Нашите любими
Нещо смешно
Ново тази седмица
Искам да прочета
Да прочетем отново

Не е важно домашният Bookflix да изглежда перфектно. Важното е книгите да бъдат видими, достъпни и да имаме свободата да избираме. Вижте как изглежда Bookflix в Melly Jolly.

Опитайте у дома: направете мини Bookflix само с пет книги, които вече имате. Оставете детето само да избере кои две заслужават място в „Нашите любими“.

5. Създайте Reading Time и оставете детето да избере езика

Това е нещо, което е изключително важно за нас в Melly Jolly.

Reading Time е задължителна част от ежедневието ни. Всяко дете отделя време за книга, но има свободата само да избере какво да чете и на какъв език.

Книгата може да бъде на английски. Може да бъде на български. Може да бъде и на друг език, който детето предпочита. Всяко дете може и да донесе книга от вкъщи.

Защото изграждането на любов към книгите е нещо по-голямо от изучаването на конкретен език.

Искаме децата да познават усещането сами да посегнат към книга, да се заинтересуват какво има на следващата страница и постепенно да открият, че четенето може да бъде нещо, което правят по собствено желание.

Не е необходимо всяка минута, прекарана с книга, да се превръща в упражнение по английски. Най -ценното, което можем да дадем на детето, е просто време, книга и свобода да чете.

И това много лесно може да се пренесе у дома.

Опитайте у дома: определете 10–15 минути за семейно Reading Time. Всеки избира собствената си книга и езика, на който иска да чете. Без задължителен брой страници, без тест след това и без проверка какво е запомнило детето.

А вие какво правите по време на Reading Time?

Вземете си книга . Личният пример не е гаранция, че детето още утре ще остави играчките или екрана и ще посегне към книга. И не е необходимо да очакваме незабавен резултат. Децата наблюдават много повече, отколкото понякога предполагаме.

Ако виждат книгата единствено когато им казваме „Отиди да четеш“, посланието е едно. Ако виждат възрастните около себе си да четат за удоволствие, да разглеждат книга, да говорят за интересна история или просто да оставят телефона и да почетат за малко, посланието е съвсем различно.

Целият екип на Melly Jolly чете заедно с децата и това носи вдъхновение и усмихва сърцата на всички ни.

Дайте му време.

Не е необходимо детето веднага да повтори поведението ни, за да означава, че не го забелязва. Навиците и отношението към книгите се изграждат постепенно – от онова, което децата преживяват и виждат около себе си отново и отново.

Затова семейното Reading Time може да бъде време, в което не караме детето да чете, докато ние правим нещо друго, а четем заедно с него.

6. Не приключвайте историята с последната страница

Понякога най-интересната част започва, след като затворим книгата.

Нарисувайте любимия герой.

Разиграйте част от историята.

Постройте мястото, на което се развива действието, с LEGO.

Измислете различен край или просто попитайте:

„А какво мислиш, че се е случило на следващия ден?“

Изведнъж книгата се превръща в начало на разговор, игра и творчество.

При децата, които учат английски, това има още едно предимство. Новите думи и изрази от историята започват естествено да се появяват и извън страниците на книгата стават активна част от речника му.

Но не е необходимо и това да се превръща в организирано „образователно занимание“.

Следвайте интереса на детето. Понякога един въпрос е напълно достатъчен.

7. Продължавайте да четете заедно, дори когато детето вече може само

Когато детето започне да чете самостоятелно, е много лесно да си кажем:

„Чудесно, вече можеш сам.“

Но самостоятелното четене не означава, че споделеното четене трябва да приключи.

Редувайте се. Детето може да прочете една страница, а вие следващата. То може да бъде единият герой, а вие – другият. Измисляйте различни гласове. Спрете преди да обърнете страницата и предположете какво ще се случи.

Продължавайте и да четете на глас книги, които все още са твърде сложни за самостоятелното ниво на детето.

Детето може да бъде способно да разбере и да се наслади на много по-сложна история, отколкото може самостоятелно да декодира.

Така то има достъп до по-богат речник, по-интересни сюжети и по-сложни идеи, без трудността на самото четене да отнема удоволствието от историята.

8. Не превръщайте всяка книга в урок

Не всяка история трябва да завършва с въпроси за разбиране и не, не е необходимо да питаме за значението на всяка непозната дума или да поправяме всяка грешка веднага.И ни най- малко всяка книга не трябва да завършва с worksheet.

Можем да прочетем една история просто защото е смешна. Да разгледаме картинките и да си изберем любим герой.

Да прочетем една и съща книга за стотен път, ако детето поиска.И когато стигнем до последната страница, може би една от най-хубавите реакции, които можем да чуем, е:

„Още веднъж!“

Защото детето, което свързва книгите с любопитство, близост и удоволствие, много по-вероятно един ден само ще посегне към тях.

Как да изберем книга на английски според етапа на детето?

Когато избираме книга на английски, възрастта е само един от ориентирите. По-важно е на какъв етап от четенето се намира детето.

Ако тепърва започва да разпознава и свързва звукове, потърсете кратки, внимателно структурирани текстове, които му позволяват да използва вече наученото.

Когато започне да чете първите си книжки самостоятелно, постепенно увеличавайте дължината и сложността на текстовете.

А при по-уверените читатели вече можем да търсим по-богат речник, по-дълги истории и теми, които истински ги интересуват.

В магазина на Melly Jolly сме подбрали книги за различните етапи от този процес – от първите думи и началните decodable readers до по-дълги истории за все по-уверени читатели.

Разгледайте книгите в магазина на Melly Jolly.

Не е необходимо да бързаме към следващото ниво. Книга, която детето чете с увереност и удоволствие, често е много по-ценна от по-трудна книга, която постоянно му напомня колко още не знае.

Дайте му време

Дайте време на детето да открие книгите по свой начин. Да се влюби в тях – или просто да открие онези истории, герои и теми, които предизвикват нещо у него.

Не всяко дете ще бъде онова дете, което винаги ходи с книга под мишница. И може би не е необходимо.

По-важното е книгата да не се превърне в задължение, наказание или поредното нещо, което „трябва“ да бъде свършено.

Любовта към четенето не можем да изискаме. Но можем да създадем среда, в която тя има възможност да се появи.

С книги, които са достъпни.
С истории, които вълнуват.
Със свободата детето да избира.
С времето, което прекарваме заедно.
И с примера, който даваме – дори когато изглежда, че никой не го забелязва.

Искаме децата постепенно да стигнат до момента, в който книгата вече не е задача, поставена от възрастен.

Тя е техен избор.

Затова освен да се питаме:

„Как да помогна на детето си да чете по-добре?“

можем да си зададем и един малко по-различен въпрос:

„Как да създам среда, в която детето ми има възможност да открие удоволствието от книгите?“

Не са необходими сложни занимания. Понякога е достатъчна една книга на достъпно място, десет спокойни минути заедно или историята, която четем за стотен път.

А понякога резултатът идва много по-късно.

Дайте му време. Продължавайте да предлагате книги, да четете заедно и да оставяте детето да избира.

Най-хубавият момент е именно онзи, в който детето един ден само посегне към следващата книга – водено от собственото си любопитство и желание да открие какво има вътре.

Нашето пътуване до Шри Ланка беше точно такъв момент. Специална среща с вдъхновяващи учители, споделени идеи и много емоции около една обща мисия: да помогнем на повече деца да открият увереността и радостта от четенето, писането и говоренето на английски език.

За първи път в Шри Ланка се проведе мащабен семинар на тема Jolly Phonics и Jolly Literacy, който събра 250 учители от различни части на страната. Някои от тях пътуваха повече от шест часа, за да бъдат част от това събитие. Тяхната отдаденост и желание да се развиват бяха едно от най-вдъхновяващите неща, които видяхме.

Това не беше просто обучение. Това беше среща на хора, които вярват, че добрата основа в грамотността може да промени целия път на едно дете.

Първият мащабен Jolly Phonics семинар в Шри Ланка

Това събитие беше следващата важна крачка за развитието на обучението по ранна грамотност в Шри Ланка.

По време на обученията по Jolly Phonics и Jolly Literacy учителите имаха възможност да участват в практически активности, дискусии и споделяне на опит. Те откриха нови идеи, които могат да приложат директно в своите класни стаи, за да направят процеса на учене по-ангажиращ и вдъхновяващ за децата.

Най-красивата част от подобни срещи винаги са хората – техните въпроси, любопитство и желание да търсят по-добри начини да подкрепят своите ученици.

Енергията в залата беше невероятна. Учителите участваха активно, споделяха своя опит и показаха колко силно вярват в силата на образованието.

Както сподели Zeenath Raees:

„Днешният ден беше особено значим, защото отбеляза първия голям Jolly Phonics семинар, провеждан някога в Шри Ланка. Да видим толкова много преподаватели, обединени от обща визия за укрепване на обучението по грамотност, беше наистина незабравимо преживяване. Тяхната отдаденост ни напомня за влиянието, което вдъхновените учители могат да имат върху живота на децата.“

Вижте повече как протече обучението тук.

Мис Мели на международна сцена

Мис Мели споделя: “За мен беше огромна чест да бъда част от това специално събитие и да се срещна лично с толкова много отдадени учители в Шри Ланка.

Вярвам, че вдъхновението в образованието няма граници. Всяка добра идея, всяка практическа активност и всеки споделен опит могат да достигнат до учители и деца по целия свят.

По време на семинара имах възможност да споделя практически идеи и подходи, които помагат на децата да учат с повече увереност, любопитство и радост.

За мен винаги е важно обучението да не остава само теория. Учителите имат нужда от реални идеи, които могат да използват още на следващия ден в своята класна стая – игри, активности, начини за ангажиране на децата и малки моменти, които правят ученето специално.

Беше прекрасно да видя реакциите на учителите – техния ентусиазъм, усмивките и желанието им да приложат наученото.Много от тях споделиха, че следят моите канали в Instagram и черпят вдъхновение от идеите, активностите и ресурсите, които споделям там. Тези думи бяха изключително ценни за мен, защото показват колко силна може да бъде връзката между учители от различни краища на света.

Срещи, които създават общност

Събитието беше специално обогатено от присъствието на ко-авторката на програмите Sara Wernham и Dr. Yvonne Dalorto, които споделиха своя опит и знания в областта на ранната грамотност.

Когато учители и образователни специалисти се съберат с една обща цел, се създава нещо много по-голямо от едно обучение – създава се общност. Общност от хора, които вярват, че всяко дете заслужава подкрепа, вдъхновение и увереност по пътя към четенето и писането.

Благодарност към хората зад това специално събитие

Искам да изкажа своята искрена благодарност към Zeenath Raees и Subrahmanian Seshadri, както и към целия екип, който работи неуморно, за да направи този ден възможен.

Благодарение на тяхната отдаденост 250 учители имаха възможност да се срещнат, да се учат и да се вдъхновяват един от друг.

Една обща мисия – уверени деца и учители

Това пътуване до Шри Ланка ми напомни още веднъж защо обичам това, което правя.

Зад всяко дете, което открива радостта от четенето, стои учител, който вярва в неговия потенциал.

Когато подкрепяме учителите с идеи, знания и вдъхновение, ние създаваме промяна, която остава за цял живот.

Благодаря на всички учители в Шри Ланка, които бяха част от този незабравим момент.

Продължаваме напред с една обща мисия – да вдъхновяваме повече деца да пишат и четат на английски език уверено.

Евгения Христова, майка на седемгодишната Симона, споделя, че най -впечатляващото за нея е било колко неусетно дъщеря ѝ е започнала да говори свободно английски език само след първите две-три седмици в лятното училище. “Симона започна да общува без притеснение, а до края на лятото вече е четеше книжки на английски напълно самостоятелно. “

Днес Симона е най-добрата в класа си в частно училище със засилено чуждоезиково обучение, благодарение на подготовката и през учебната година и през лятото в Melly Jolly, където всички говорят само на английски през цялото време. Децата тук не просто учат заучени фрази, а общуват съвсем естествено, докато играят, пеят, танцуват, четат приказки, правят си театър и се разхождат в парка. С настъпването на лятото всеки родител е изправен пред една и съща дилема: как да осигури на детето си качествено време, в което хем да си почине и да се налудува, хем да не забрави наученото през годината.

В Melly Jolly вярваме, че отговорът се крие в правилно структурираната среда. Често в традиционната образователна система децата са строго разделени по възраст, но нашето лятно училище залага на един по-различен, доказан във времето и вдъхновяващ модел – обучението в смесени групи. Зад тази концепция стои много психология, но най-вече – искрена любов и реални резултати.

Силата на личния пример – „деца учат деца“

В една естествена среда, каквато са големите семейства или свободните игри пред блока, децата никога не се делят по набори. Когато съберем деца на различна възраст на едно място, се задействат социални и когнитивни процеси, които превръщат ученето в истинско забавление.

Как големите влизат в ролята на ментори

На първо място, по-големите деца получават невероятната възможност да покажат какво са научили, като влизат в ролята на ментори и обясняват задачите на по-малките. Всеки учител знае, че най-добрият начин да разбереш нещо в дълбочина е като го обясниш на друг. Този процес изгражда у по-големите огромно самочувствие, лидерски умения и чувство за отговорност. Те спират да виждат ученето като задължение и започват да се гордеят със своите знания.

Защо малките се вдъхновяват от батковците и каките

От друга страна, по-малките деца се вдъхновяват изключително много от своите по-големи приятели. За едно пет- или шестгодишно дете най-големият авторитет често не е възрастният учител, а баткото или каката, които вече могат да правят сложни и интересни неща. Когато малките виждат как големите четат, пишат или решават предизвикателства, в тях пламва естествено любопитство и силен стремеж да ги настигнат. Те учат чрез наблюдение и подражание, без никакъв стрес или усещане за принуда. Така в групата се ражда култура на взаимна помощ, а не на излишно съревнование, и децата се научават на емпатия, търпение и истинска подкрепа.

Успехът на Вики и София: Магията в действие

Когато говорим за ползите от този модел, ние не просто цитираме суха теория, а виждаме чудесата с очите си всеки ден. Невероятен пример за това са нашите прекрасни Вики и София. Само в рамките на първата седмица от лятното ни училище, потопени в тази подкрепяща и стимулираща среда, те се научиха да четат. Устремът, с който децата попиват знания, когато са вдъхновени от останалите около тях, е заразен и носи истинска радост на всички – деца, учители и родители. В поредицата “Ексклузивни новини от Melly Jolly” споделяме успехи, за да вдъхновим и други деца и родители.

Перфектният баланс между игри и академични занимания

Лятото е време за детство, но е и златна възможност за учене без напрежение. Програмата на Лятното училище на MELLY JOLLY е създадена така, че да поддържа баланс между активни игри и академични занимания. Ние не вярваме в скучното седене на чинове в горещите летни дни. Нашите академични часове са поднесени под формата на интерактивни мисии, езикови предизвикателства и логически игри, така че децата развиват ума си, докато се забавляват. В същото време часовете за игра са организирани така, че да развиват двигателната култура, изкуството, креативността и екипния дух. Този баланс гарантира, че децата идват при нас с нетърпение сутрин и си тръгват следобед, заредени с енергия и нови знания.

От курсовете през годината се впускаме направо в лятното приключение

За нас в Melly Jolly най-голямата награда е дългогодишното доверие на семействата. Огромна част от децата, които посещават нашите специализирани курсове през учебната година, се вливат директно в лятното ни училище. Тази приемственост е безценна, защото децата вече познават нашия подход, чувстват се в безопасност и в позната среда. В същото време нашите преподаватели познават силите, талантите и индивидуалното темпо на всяко дете, което ни позволява да дадем персонално отношение на всеки, а приятелствата, започнали през годината, се задълбочават в споделените летни приключения.

Лятното училище на Melly Jolly е мястото, където децата ви ще открият нови приятели, ще развиват социалните си умения в смесена и подкрепяща среда, ще напреднат академично и най-важното – ще изживеят едно щастливо лято. Местата в групите ни се запълват бързо, тъй като държим на ограничена бройка за максимално качество на вниманието към всяко дете.

Подарете на детето си лято, изпълнено с баланс, знания и магия!

👉 Научете повече за програмата и запишете своето дете тук!

Ако четеш тази статия, вероятно вече си стигнал до въпроса защо едно дете може да знае английската азбука и въпреки това да не може да чете.

Ако не си, можеш да започнеш оттук: 👉 Защо детето знае английската азбука, но не може да чете?

А ако се чудиш как всъщност изглежда четенето при децата: 👉 Какво означава детето да може да чете на английски?

„Мис Мели“ през очите на едно дете. Днес това доверие е моята най-голяма награда, но пътят до него започна с един сериозен сблъсък с действителността…

Като млад учител без опит, в началото и аз очаквах, че следвайки традиционните подходи – запознаването с азбуката и поредица от подбрани упражнения, детето просто ще се научи да чете. Работата в класната стая обаче ми показа, че реалността е съвсем различна.

Имаше деца, които се справяха добре. Участваха, познаваха думи, изглеждаха уверени. Но когато срещнеха нова дума колебанието се появяваше и при четене, и при опит да я напишат сами.

Не защото не знаят. А защото нямаха инструмент, с който да „разшифрират“ думата сами.

Разликата между „наизуст“ и „разбиране“

Започнах да търся информация – разговори с колеги с повече опит, информация онлайн и всякакви възможни източници. Изследванията показват, че разпознаването на думи като картинки (наизустяването им) и реалното четене (декодирането) са съвсем различни умения. Детето може да изглежда уверено и да показва знания по познат материал, но да изпитва сериозни наблюдения, когато трябва да прочете или напише нещо ново.

Разликата се вижда в един конкретен момент: когато детето трябва да отдели звуковете в думата, за да я напише, или да ги „слее“, за да я прочете. 

Търсенето на различен подход

Това беше моментът, в който започнах да търся начин да се работи в посока детето да развива умения, а не е да чака помощ от учител или родител, за да може да прочете или да пнапише непозната дума.

Като обучител по Jolly Phonics за България, днес виждам как тази промяна преобръща всичко. Този подход не започва от имената на буквите (ей, би, си), а от звуковете в езика.

Когато детето започне да чува звуkoвете, то вече знае как да напише думата. А когато се научи да ги свързва, четенето просто се случва. Тук можеш да чуеш 42-та звука, с които децата се запознават в началото и са основополагащи.

Резултатът: Увереност

Разликата в Melly Jolly не е в броя научени думи. Тя е в поведението на детето пред „непознатото“. Дали ще се откаже… или ще използва инструментите си, за да научи повече за света около себе си.

Избрах да работя по този начин, защото той дава на децата нещо безценно: самостоятелност и вяра в собствените им умения. Вижте как изглежда това на практика:

View this post on Instagram

A post shared by Школа по английски език по метода Jolly Phonics | София 🇬🇧 (@mellyjollycom)

В следващата статия ще разгледаме по-конкретно каква точно е разликата между имената на буквите и техните звукове и защо точно там се крие ключът към успешното писане и четене.

Тази статия е част от серията „Пътят към самостоятелното четене на английски“.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители и учители.

За поредна година Мис Мели имаше възможността да бъде част от London Book Fair – едно от най-големите международни събития в света на книгите и образованието.

Като част от екипа на Jolly Learning и обучител на преподаватели в България, тя споделя опит и добри практики за работа със системите Jolly Phonics, Jolly Grammar и Jolly English, които подпомагат развитието на ранната грамотност и четенето на английски език. Участието в това събитие е винаги особено вдъхновяващо, защото дава възможност за срещи с издатели, дистрибутори и образователни специалисти от цял свят и за обмен на идеи за развитието на ранната грамотност и четенето на английски език.

London Book Fair събира издатели, образователни специалисти и партньори от цял свят. Атмосферата е динамична и вдъхновяваща, а разговорите неизменно се връщат към една ключова тема, а именно как можем да помогнем на децата да изградят стабилна основа в четенето и грамотността.

По време на събитието Мис Мели имаше възможност да бъде част от екипа на щанда на Jolly Learning и да се срещне с дистрибутори и партньори от различни държави. Разговорите бяха изключително ценни, защото показват как програмата Jolly Phonics се прилага в различни образователни среди по света. Те бяха насочени към това как програмите на Jolly Learning се адаптират към различни образователни системи и култури. Въпреки различията, една тема остава обща и тя е необходимостта от ясна и системна основа в ранното четене, която да дава увереност на децата още в първите им стъпки.

Като обучител, който работи ежедневно с учители, родители и деца в класната стая, тя сподели практическия опит от работата с програмата. Много от разговорите се насочваха именно към това – как децата изграждат увереност в четенето и как правилната методика може да направи този процес по-естествен и да носи истинска радост.

Срещите с представители на екипа на Jolly Learning, включително oснователите Крис и Гилбърт Джолли, отново показват колко силна и свързана е международната общност в областта на ранното обучение по четене.

На щанда бяха представени и най-новите ресурси и образователни материали, които подпомагат учителите в работата им с деца. Интересът към тях от страна на преподаватели и партньори от различни държави ясно показва колко широко разпространена и ефективна е тази методика.

Едно от най-силните послания на тазгодишното издание на форума беше кампанията „Don’t steal this book“ – символична книга с празни страници, поставена като протест срещу използването на авторски текстове без разрешение и заплащане за обучението на изкуствен интелект. Това послание поставя важен въпрос за бъдещето на книгите, авторството и образованието и напомня колко е важно да се защитава трудът на създателите на образователно съдържание.

За Мис Мели участието в London Book Fair е не само професионално преживяване, а и важна част от международна общност, която работи с една обща мисия – да помогне на децата да изградят увереност в четенето и писането на английски език. Тези срещи и разговори са изключително ценни и за работата в Melly Jolly, защото позволяват да се следят най-новите идеи, ресурси и добри практики в обучението по ранна грамотност.

В блога на Melly Jolly споделяме и серия от статии за това как децата се научават да четат на английски и как се изгражда увереността в този процес. Ако темата ви е интересна, можете да прочетете и:

Защо детето знае английската азбука, но не може да чете

Какво означава детето да може да чете на английски

Ще продължим да споделяме още идеи и наблюдения от практиката – както от класната стая, така и от срещите с международната общност на преподавателите и обучителите по цял свят.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители.

В предишната статия разгледахме защо много деца знаят английската азбука, но все още не могат да четат.

Днес ще разгледаме следващия важен въпрос – какво всъщност означава детето наистина да може да чете на английски.

Много родители казват:

„Детето ми вече чете на английски.“

Kакво всъщност означава това?

Означава ли, че разпознава няколко познати думи? Може ли самостоятелно да прочете дума, която вижда за първи път? Или може да прочете кратък текст с прости изречения –  „This is a cat.“

Понякога децата разпознават надписи, които виждат често около себе си – например Billa или McDonald’s. Родителите се усмихват и казват: „Виж, той прочете думата на английски !“

Всъщност в този момент детето не разчита думата. То просто разпознава познат знак, който е виждало много пъти.

И точно тук се появява важният въпрос – кога детето наистина започва да чете на английски?

Разликата е огромна.

В областта на ранната грамотност четенето не се определя от броя познати думи, а от умението детето да разчита нови думи самостоятелно.

Какво не е четене

В класната стая често наблюдавам ситуации, в които детето „чете“, но всъщност разпознава познати думи или повтаря научен текст, без да може самостоятелно да разчете нова дума.

1. Разпознаване на познати думи

Детето вижда думата “dog” и я казва правилно, защото я е виждало многократно.

Това е визуално запаметяване, а не разчитане.

Понякога думата се показва заедно с картинка и след време детето я разпознава като образ. То знае как изглежда думата, но не знае как да я разчете.

Всъщност детето не прочита думата. То просто я разпознава като познат знак или образ, който е виждало много пъти.

По същия начин може да запомни и други думи, без реално да умее да ги разчита.

2. Рецитиране по памет

Детето „чете“ кратко стихче или текст, но всъщност го знае наизуст. Когато текстът се промени, увереността изчезва.

Това също създава усещането, че детето чете, но всъщност то просто възпроизвежда нещо, което вече е запомнило.

3. Сричане без разбиране

Понякога детето произнася отделни звукове, но не успява да ги свърже плавно в дума. Процесът е бавен и несигурен.

Тези умения са част от развитието, но сами по себе си не означават, че детето вече чете на английски.

Какво означава детето наистина да чете

В контекста на английския език четенето означава детето да разпознава звуковете в думата, да ги свързва последователно и да ги произнася плавно заедно.

Истинското умение се вижда тогава, когато то може да свърже различни звукове в нова дума, която никога не е виждало преди.

Когато детето види думата “map” за първи път и успее да я разчете чрез звуковете /m/ – /æ/ – /p/, това е четене.

Тук не говорим за памет. Говорим за умение.

Защо тази разлика е толкова важна

Английският език съдържа хиляди често използвани думи. Невъзможно е те просто да бъдат запомнени като образи.

Когато детето разчита само на паметта си, всяка нова дума може да го затрудни.

Но когато разбира как да свързва звуковете в думата, то има инструмент, който може да използва отново и отново.

Как родителят може да разпознае истинското четене

Можете да направите малък експеримент у дома.

Покажете на детето кратка дума, която не сте упражнявали преди.

Ако то се опитва да произнесе звуковете, свързва ги последователно и постепенно стига до правилно прочитане на думата, тогава процесът на четене вече е започнал.

Ако обаче детето започва да налучква думата или казва „Не знам, не сме я учили.“, това означава, че все още разчита на запаметяване.

Четенето е система, а не щастлива случайност

Ранната грамотност не се изгражда чрез случайни думи или упражнения без последователност.

Тя се развива чрез ясна система, в която детето постепенно:

1. опознава звуковете
2. свързва ги с буквите
3. учи се да ги обединява в дума
4. започва да чете все по-уверено и самостоятелно

Когато детето разбере как звуковете се свързват в думи, четенето постепенно започва да се случва с лекота.

Тогава новите думи вече не изглеждат толкова трудни. Детето знае, че може да се опита, да свърже звуковете и да стигне до думата само.
Точно този момент променя отношението към четенето. То вече не е упражнение, което детето трябва да изпълни, а умение, което му дава увереност.

И именно тази увереност е основата на самостоятелното четене.

И именно тази увереност прави ученето на английски по-спокойно, по-интересно и много по-радостно.

Тази статия е част от серията „Пътят към самостоятелното четене на английски“.

Последвайте ни за още идеи и вдъхновение :
📱 Instagram: https://www.instagram.com/mellyjollycom
💼 Facebook: https://www.facebook.com/mellyjollycom
📬 Абонирайте за месечния ни бюлетин с готови активности и експертни съвети за родители.